Джамията „Мурат паша“ в Истанбул — XV век, квартал Фатих

Истанбул ЗабележителностиДжамията „Мурат паша“ в Истанбул — XV век, квартал Фатих

Джамията „Мурат паша“ — бурсийски канон на кръстовище в Истанбул

На шумното кръстовище на улиците „Аксарай“ и „Юсуфпаша“ в квартал „Фатих“, където две многолентови магистрали стесняват пространството до минимум, се издига сграда, която на пръв поглед почти не забелязваш — и после не можеш да забравиш. Джамията „Мурат Паша“ (Murat Paşa Camii) — османска джамия от XV век, затисната между съвременните магистрали, като отломка от друго време, оцеляла въпреки градския прогрес. Построена през 1465–1466 г. по поръчка на Хас Мурад Паша и довършена от брат му Месих Паша, джамията „Мурат Паша“ представлява ранния османски стил, усъвършенстван в Бурса — молитвен салон с два купола, нартекс в духа на византийските църкви и портик, които заедно създават удивително усещане за преход между светове и епохи.

История и произход на джамията „Мурат паша“

Хас Мурад паша (също Хас Мурат паша) е фигура, която историята е отбелязала скратко, но значимо. Той поръча строителството на джамията през 1465–1466 г., но не успя да я завърши приживе. Завършването е поето от брат му Месих паша, който впоследствие е погребан тук. Това обстоятелство само по себе си е забележително: джамията се превръща в семеен проект, предаден от брат на брат — рядък пример за колективна поръчка в ранната османска архитектура.

И двамата братя са свързани с неспокойните времена на първите десетилетия след завладяването на Константинопол от Мехмед II (1453 г.). Градът се преустройва активно, новата имперска столица се изпълва с джамии, медресета и бани. Строителството на Murat Paşa Camii се вписва в тази вълна: Фатих и съседните квартали се застрояват активно именно през 1460–1470-те години. Немският историк Франц Бабингер в своята „Documenta Islamica Inedita“ (1952) споменава имуществен документ, свързан с Хас Мурад паша, датиран от декември–януари 1471–72 г. — вече след построяването на джамията.

Теодор Ставридис в монографията си „The Sultan of Vezirs“ (2001) разглежда обкръжението на великия везир Махмуд паша Ангелович (1453–1474) – съвременник и партньор на Хас Мурад паша в политическия живот на ранноосманския Истанбул. Това косвено потвърждава високото положение на поръчителя на джамията при двора на Мехмед II. Произходът на самия Хас Мурад паша остава спорен, но близостта му до имперския център на властта не буди съмнения.

Сградата първоначално е била част от кулие — религиозно-благотворителен комплекс. Днес от този комплекс са се запазили само самата джамия и фрагменти от нейната хазине (съкровищница). Останалите постройки не са оцелели — те са били погълнати от сменящите се вълни на градското строителство.

Архитектура и какво да се види

Murat Paşa Camii е образец на „бурсийската школа“ в ранноосманската архитектура, която понякога се нарича също „обърнат Т-план“ (ters T plan şeması). Това е архитектурна традиция, формирала се през XIV–XV век в Бурса и пренесена след това в завоевания Константинопол.

Молитвената зала с два купола

Основното пространство на джамията представлява правоъгълник с размери 2:1, покрит с два еднакви купола — всеки с височина 21 метра и диаметър 10,5 метра. Михрабът (молитвената ниша) и минбарът (амвонът) са разположени на късата страна на правоъгълника. Такава схема е нетипична за късноосманските куполни джамии с единен голям купол — тя сочи към преходен етап на развитие, когато джамията все още не е станала едино пространство под един свод, а клони към отделни отделения.

Нартексът и неговата връзка с Византия

Пред молитвената зала е разположен нартекс — входно преддверие, което по устройство напомня нартексите на византийските църкви. Това е пряка паралел: ранните османски архитекти в Константинопол съзнателно или интуитивно възпроизвеждали византийските пространствени решения, които виждали около себе си. Нартексът предшества портика – външна покрита галерия, отворена към двора.

Материали и конструкция

Стените на джамията са изложени в техниката „алмашик“: редуване на два реда тухли и един ред дялан камък. Тази ивичеста зидария е една от отличителните черти на ранната османска архитектура, наследена от византийската строителна традиция. Колоните на портика са с различна височина и са изработени от различни материали — което свидетелства за използването на сполии (строителен камък от по-ранни съоръжения). Порталите от мрамор се отличават със сдържаност на формите: те са високи, лаконични и лишени от излишен декор. Прозорците нямат витражи; горните прозорци са кръгли и не се отварят, а долните са правоъгълни и се отварят навън. Куполите почиват върху панданти с мукарнасен декор — пчелни пити, характерни за ислямската архитектурна традиция.

Два странични михраба

Интересен детайл: в последната молитвена зала (son cemaat yeri, портик) има два малки михраба – по един от всяка страна. Това е нестандартно решение, което не е характерно за повечето джамии, и практическото му обяснение не е напълно изяснено.

Интересни факти и легенди

  • Джамията е започната от Хас Мурад паша и завършена от брат му Месих паша — именно братът, а не поръчителят, впоследствие е бил погребан тук.
  • Сградата е била част от кулие — цял религиозен комплекс. До наши дни са се запазили само джамията и фрагменти от нейната съкровищница: останалите постройки са погълнати от града.
  • Нартексът на джамията по структура напомня нартексите на византийските църкви — това не е случайно сходство, а съзнателно заимстване от строителната традиция на току-що завладения Константинопол.
  • Колоните с различна височина и от различни материали в портика на джамията са сполии: строителен камък, взет от по-ранни, доосмански постройки. Тази практика е била широко разпространена в Истанбул през XV век.
  • Murat Paşa Camii е затисната между две съвременни магистрали — Aksaray и Yusufpaşa — и фактически се намира на архитектурен „остров“: пространството около нея се е променило коренно, а самата джамия е останала почти незасегната.

Как да стигнете

Джамията се намира в квартал Фатих в историческия център на Истанбул, на кръстовището на пътищата към Аксарай и Юсуфпаша. Най-близката спирка на трамвай T1 е Аксарай, от която разстоянието пеша е около 5 минути. Трамвайната линия T1 свързва Аксарай със Султанахмет, Сиркеджи и Бейазит – основните туристически точки в историческата част на града.

С метро: линия M1 (Метрото на Истанбул) – станция Аксарай. До летище Истанбул (IST) с метрото през Гайретепе – около 1 час; до летище Сабиха Гьокчен (SAW) – през Кадыкьой, около 1,5 часа. От квартал Султанахмет до джамията с такси — около 10 минути в зависимост от трафика. Пеша от Синята джамия (Sultan Ahmed Camii) — около 20–25 минути по улица Millet Caddesi.

Съвети за пътуващите

Murat Paşa Camii — не е туристическа джамия от „първа линия“ като Синята или Süleymaniye, а автентичен квартален обект от XV век. Именно затова тук рядко има тълпи: елате спокойно да разгледате интериора и да усетите истинската атмосфера на ранната османска архитектура без туристическата суматоха.

Входът е свободен; събуйте си обувките на входа. Обърнете внимание на алмашиковата зидария отвън — точно тук тухлите и камъните се редуват по нагледен и фотогеничен начин. Вътре — полумрак, мукарнасни арки и два купола: дайте на очите си време да свикнат. Най-доброто време за посещение — сутринта в делничните дни, когато има малко посетители и можете да разгледате детайлите без бързане.

Съчетайте го с маршрут из Фатих: наблизо се намират джамията Фатих Камии (комплексът на Мехмед II), площад Аксарай, акведуктът на Валенс. Не бързайте: Фатих е квартал, в който един квартал може да съхранява петнадесет века история. За рускоговорящите туристи е удобно да пристигнат през летище Istanbul Airport (IST), откъдето с метро M1 до Aksaray — пряк маршрут без прекачвания. Ако искате да видите джамията на Мурат паша в най-добрата ѝ светлина — елате сутрин, когато слънцето осветява западната фасада, а градът все още не е потънал в задръствания.

Вашето удобство е важно за нас, кликнете върху желания маркер, за да създадете маршрут.
Среща в полза на минути преди началото на
Вчера. 17:48

Също по темата

Cyaneae (Кианеи) — градът на саркофазите в Ликия, близо до Демре
Cyaneae (Кианеи) — градът на саркофазите в Ликия, близо до Демре
Вчера. 17:48
Güvenpark в Кизълай — паметник на сигурността и сърцето на Анкара
Güvenpark в Кизълай — паметник на сигурността и сърцето на Анкара
Вчера. 17:48
Старата джамия (Мерсин) — история и архитектура Eski Cami
Старата джамия (Мерсин) — история и архитектура Eski Cami
Вчера. 17:48
Багаран — древна столица на Армения в провинция Карс
Багаран — древна столица на Армения в провинция Карс
Вчера. 17:48
Често задавани въпроси — Джамията „Мурат паша“ в Истанбул — XV век, квартал Фатих Отговори на често задавани въпроси за Джамията „Мурат паша“ в Истанбул — XV век, квартал Фатих. Информация за работата, възможностите и използването на услугата.
Джамията е построена по поръчка на Хас Мурад паша през 1465–1466 г., скоро след завладяването на Константинопол от Мехмед II. Самият поръчител обаче не успява да види завършването на строежа — той е довършен от брат му Месих паша, който впоследствие е погребан тук. Това е един от редките примери за колективна семейна поръчка в ранната османска архитектура.
Бурсийската школа — архитектурна традиция, възникнала през XIV–XV век в град Бурса и пренесена впоследствие в завладения Константинопол. Нейните основни характеристики са: молитвен салон с два купола, нартекс, план във формата на „обърната Т“ (ters T plan şeması), използване на сполии и редуваща се тухлена и каменна зидария. Джамията „Мурат Паша“ е един от най-характерните образци на този стил в Истанбул.
Два еднакви купола с височина 21 метра и диаметър 10,5 метра — белег за преходен етап в развитието на османската архитектура. През XV век джамията все още не е била едно цялостно пространство под един голям свод, както се е случило по-късно в Süleymaniye или Sultanahmet Camii. Двукуполната схема отразява преходен модел: от отделни молитвени килии към единна зала.
„Алмашик“ — техника на редуващо се зидане: два реда тухли се редуват с един ред дялан камък. Тази ивичеста текстура на стените е наследена от византийската строителна традиция и е характерна за ранната османска архитектура. При джамията „Мурат Паша“ тя се вижда ясно отвън и е особено изразителна при странично осветление — сутрин западната фасада изглежда особено фотогенична.
Сполии — строителен камък и архитектурни елементи, взети от по-ранни, включително и от доосмански сгради. В портика на джамията „Мурат паша“ колоните са с различна височина и са изработени от различни материали — именно защото не са били изработени специално за целта, а са събрани от налични източници. Тази практика е била широко разпространена в Истанбул през XV век.
Нартексът — преддверието пред молитвената зала — по своята структура възпроизвежда подобен елемент от византийските храмове. Това не е случайно съвпадение: ранните османски архитекти са работили в град, където около тях са се издигали стотици византийски сгради, и съзнателно или интуитивно са адаптирали изпитани пространствени решения. Именно това прави джамията „Мурат Паша“ интересен пример за културен синтез.
Първоначално джамията „Мурат Паша“ е била част от кулие — религиозно-благотворителен комплекс, състоящ се от няколко сгради. До наши дни са се запазили само самата джамия и фрагменти от хазине (съкровищницата). Всички останали постройки от комплекса са били погълнати от последващите вълни на градското строителство — съдба, типична за много от ранните ансамбли в Истанбул.
Не, входът в джамията „Мурат Паша“ е безплатен. Това е действаща джамия, а не музей. При влизане е необходимо да се събуете; на жените се препоръчва да носят кърпа за покриване на главата. Посещението е възможно по всяко време извън молитвените часове.
Джамията „Мурат паша“ — автентичен квартален обект от XV век, който не е насочен към туристическия поток. Тук практически няма организирани групи, няма опашки и туристическа суматоха. Това позволява да разгледате без бързане детайлите на интериора и да усетите автентичната атмосфера на ранната османска архитектура — нещо, което е трудно да се пресъздаде в препълнените туристически джамии.
В зоната „son cemaat yeri“ (портик, място за закъснелите за молитва) наистина има два малки михраба — по един от всяка страна. Това е нестандартно архитектурно решение, което не е характерно за повечето джамии. Практическото или символичното обяснение на тази особеност в академичната литература не е напълно установено, което я превръща в една от загадките на сградата.
Най-подходящото време е пролетта и есента: мек климат, приятна светлина и липса на летния туристически наплив в Истанбул. През лятото в квартал Фатих може да е горещо, а през зимата късите дни ограничават възможността за разглеждане на фасадата. Отвътре джамията изглежда еднакво добре през всеки сезон.
Джамията може лесно да се включи в маршрута из квартал Фатих. На пешеходно разстояние се намират джамията Фатих (комплексът на Мехмед II), акведуктът на Валент (Боздоган Кемер) и площад Аксарай. От джамията до Султанахмет с Синята джамия и Ая-София – около 20–25 минути пеша или 5 минути с трамвай T1. Фатих като цяло е изпълнен с исторически забележителности, затова еднодневният маршрут из квартала е напълно оправдан.
Ръководство за потребителя — Джамията „Мурат паша“ в Истанбул — XV век, квартал Фатих Ръководство за потребителя на Джамията „Мурат паша“ в Истанбул — XV век, квартал Фатих с описание на основните функции, възможности и принципи на използване.
Най-доброто време е сутринта в делничните дни през пролетта или есента. Сутрин слънцето осветява западната фасада и подчертава алмашиковата зидария, посетителите са малко и можете спокойно да разгледате интериора. Избягвайте петъчните обедни молитви: джамията е действаща и по това време достъпът за туристи е ограничен.
Най-удобно е да вземете трамвай T1 до спирка „Аксарай“, след което да вървите пеша около 5 минути. От летище „Истанбул“ (IST) — метро M1 до станция „Аксарай“ без прекачване, около 1 час път. От квартал Султанахмет – трамвай T1 в посока Зейтинбурну до Aksaray (3–4 спирки) или пеша около 20–25 минути по улица Millet Caddesi. С такси от Султанахмет – около 10 минути, като се има предвид трафикът.
Преди да влезете, обиколете сградата отвън и разгледайте внимателно стените. Редуващите се редове от тухли и дялан камък (almaşık) изглеждат особено ефектно в страничната сутрешна светлина. Обърнете внимание на мраморните портали — високи, лаконични, без излишна украса — и на колоните с различна височина на портика, изработени от различни материали: това са сполии, събрани от доосмански постройки.
Свалете обувките си на входа — за целта има предвидена стойка или рафтове. Входът е свободен. На жените се препоръчва да си покрият главата: вземете кърпа със себе си или използвайте тази, която понякога се предлага на входа. Влезте бавно: след ярката улична светлина интериорът изглежда тъмен — дайте на очите си няколко секунди да свикнат.
Погледнете нагоре: двата купола върху пандативни арки с мукарнасен декор — пчелни пити — създават усещане за разширяващо се пространство. Намерете михраба и минбара на късата страна на залата. Ако обстановката позволява, преминете в зоната на портика и разгледайте двата странични михраба — нестандартно решение, за което практически няма аналог в други джамии.
Джамията „Мурат паша“ е удобна отправна точка или междинна спирка по време на дневния маршрут из квартал Фатих. От джамията можете да стигнете пеша до джамията „Фатих“ и комплекса на Мехмед II, акведука на Валент и площад „Аксарай“. Завършете маршрута в Султанахмет: трамвай Т1 от „Аксарай“ ще ви отведе там за няколко минути. Отделете поне половин ден за целия квартал — тук има много забележителности, които си заслужава да видите.